Преди няколко дни предложих да си правим писателски предизвикателства и серия пишещи хора се съгласиха. Първата тема, която имахме беше да опишем дните от седмицата като хора. Писах това в движение докато си чаках полета към България и по време на самия полет. Доста се забавлявах да съм честна. Надявам се да се е получи добре.
Бар "Седмица"
Бар "Седмица" отново бе претъпкан догоре с обичайната си цветуща клиентела. Всички бяха увлечени в разговорите си, но една компания винаги събираше очите на останалите. Наричаха ги "обичайните седем" и те винаги имаха по нещо интересно да разкажат.
- Хора, няма да повярвайте какво яко място намерих онзи ден. - възкликна възторжено Събота. Беше слабо момиче с средно дълга коса, боядисана в цветовете на дъгата. Гримът й бе предимно брокат, който се бе разнесъл по цялото й лице. Червилото й бе ярко розово. Имаше по пет пиърсинга на ушите с всевъзможни обеци и още поне три на лицето си. Голите й рамене и ръце бяха покрити с ръкав от татуировки. Бе облечена цветен кроптоп, завършващ с ресни накрая и пола-паланталон, на която проблясваше обшивка от камъчета.
- Ох, моля те. Ти вечно намираш ново "яко" място. - направи кавички във въздуха Понеделник, елегантна дама с черно сако и дълга пола с цепка, чиято гарваново черна коса бе прибрана в строг кок. Изражението й бе недружелюбно и напълно лишено от емоция. - И какво му е якото на това да харчиш пари за глупости, когато може да ги вложиш в нещо по-значимо?!
- Ако имаш предвид поредния си развод, не виждам колко толкова значим пък би бил той. - изсумтя Четвъртък, пиейки тъжно от безалкохолния си коктейл. Той всъщност бе голям любител на алкохолните коктейли, но все не стигаше до тях понеже всеки път на другия ден трябваше да става рано за нещо си. Косата му бе рошава като на превъзбуден студент, който за 3-та поредна година се мъчи да си вземе последния изпит и независимо колко усърдно учи за него, все го късат. Разполагаше и достатъчно дълбоки сенки под очите, че да подкрепят общата представа. Вечно бе уморен и се молеше скоро "да му се види края", ама тоя край все не идваше.
- Разбира се, че не виждаш, половината ти коса е в очите. - извъртя очи Понеделник. - Ако искаш да знаеш, този развод коства 2 пъти повече пари отколкото сватбата, 3 пъти повече разбити нерви, поне 4-ри психотерапевта скъсаха дипломите си опитвайки да ни помирят, а аз съм 5 пъти по-богата. - изреди доволно тя, загледана в перфектния си червен лак.
- Още малко и ще намериш правилният. - потупа щастливо по масата Сряда. За нея всичко беше "още малко и нещата щяха да се наредят". Тя имаше дълга коса, която свършваше някъде под масата. Едната й половина бе тъмно кестенява, другата много светло руса. Гримът й също бе наполовина вечерен с дебела очна линия и дневен с леки оттенъци бледо бежови нюанси. Очаквано устните й не бяха по-различни: едната половина беше с ярко червило, а другата с едва доловим балсам за устни. Все едно се бе събудила тази сутрин и понеже не бе решила дали да ходи на парти или на работа бе избрала и двете.
- О, миличка, аз не търся правилният. Аз просто искам да им съсипя живота...
- Просто защото може. - реши да поясни Вторник, тъй като Сряда си имаше своите моменти: или схващане от раз или й трябваха 2 часа и няколко "още малко и ще го схвана"
- О, ти бил тук? Дори не забелязах. - Понеделник метна косо очи към Вторник, докато нанасяне нов свой наситено червило върху устните си. То бе водоустойчиво и доста трудно за премахване. Единствената причина да го нанася бе, за да може когато допре устни до чашата си с вино да остане отпечатък, който да измъчи персонала на бара при миенето. Понеделник правеше всичко възможно, за да стъжни живота на всички около себе си. - Между другото се сливаш идеално с пейзажа. - отбеляза тя, хлопвайки малкото си огледалце.
- Да, още малко и да те пропусна. - включи се и Сряда.
- Вторник, кажи нещо, с което да спра да се чувствам като най-големият нещастник на света. - въздъхна Четвъртък, загледан тъжно в начина, по който Понеделник надигаше чашата си с вино.
- Няма по-големи нещастници от бившите на Понеделник и... Неделя евентуално. - кимна той към човека спящ на бара до тях. Там стоеше или момче, или момиче, или мъж или жена. Трудно бе да се определи след като главата му бе забита в бар плота и единственото, което се виждаше бе вълниста коса по бара. Бе облечен или облечена в домашен халат, а на краката си имаше пухени домашни чехли във форма на ленивец.
- Някой проверили дали още диша? - безинтересно попита Понеделник оставяйки резки по дървения плот с пръстена си.
Бар "Седмица" отново бе претъпкан догоре с обичайната си цветуща клиентела. Всички бяха увлечени в разговорите си, но една компания винаги събираше очите на останалите. Наричаха ги "обичайните седем" и те винаги имаха по нещо интересно да разкажат.
- Хора, няма да повярвайте какво яко място намерих онзи ден. - възкликна възторжено Събота. Беше слабо момиче с средно дълга коса, боядисана в цветовете на дъгата. Гримът й бе предимно брокат, който се бе разнесъл по цялото й лице. Червилото й бе ярко розово. Имаше по пет пиърсинга на ушите с всевъзможни обеци и още поне три на лицето си. Голите й рамене и ръце бяха покрити с ръкав от татуировки. Бе облечена цветен кроптоп, завършващ с ресни накрая и пола-паланталон, на която проблясваше обшивка от камъчета.
- Ох, моля те. Ти вечно намираш ново "яко" място. - направи кавички във въздуха Понеделник, елегантна дама с черно сако и дълга пола с цепка, чиято гарваново черна коса бе прибрана в строг кок. Изражението й бе недружелюбно и напълно лишено от емоция. - И какво му е якото на това да харчиш пари за глупости, когато може да ги вложиш в нещо по-значимо?!
- Ако имаш предвид поредния си развод, не виждам колко толкова значим пък би бил той. - изсумтя Четвъртък, пиейки тъжно от безалкохолния си коктейл. Той всъщност бе голям любител на алкохолните коктейли, но все не стигаше до тях понеже всеки път на другия ден трябваше да става рано за нещо си. Косата му бе рошава като на превъзбуден студент, който за 3-та поредна година се мъчи да си вземе последния изпит и независимо колко усърдно учи за него, все го късат. Разполагаше и достатъчно дълбоки сенки под очите, че да подкрепят общата представа. Вечно бе уморен и се молеше скоро "да му се види края", ама тоя край все не идваше.
- Разбира се, че не виждаш, половината ти коса е в очите. - извъртя очи Понеделник. - Ако искаш да знаеш, този развод коства 2 пъти повече пари отколкото сватбата, 3 пъти повече разбити нерви, поне 4-ри психотерапевта скъсаха дипломите си опитвайки да ни помирят, а аз съм 5 пъти по-богата. - изреди доволно тя, загледана в перфектния си червен лак.
- Още малко и ще намериш правилният. - потупа щастливо по масата Сряда. За нея всичко беше "още малко и нещата щяха да се наредят". Тя имаше дълга коса, която свършваше някъде под масата. Едната й половина бе тъмно кестенява, другата много светло руса. Гримът й също бе наполовина вечерен с дебела очна линия и дневен с леки оттенъци бледо бежови нюанси. Очаквано устните й не бяха по-различни: едната половина беше с ярко червило, а другата с едва доловим балсам за устни. Все едно се бе събудила тази сутрин и понеже не бе решила дали да ходи на парти или на работа бе избрала и двете.
- О, миличка, аз не търся правилният. Аз просто искам да им съсипя живота...
- Просто защото може. - реши да поясни Вторник, тъй като Сряда си имаше своите моменти: или схващане от раз или й трябваха 2 часа и няколко "още малко и ще го схвана"
- О, ти бил тук? Дори не забелязах. - Понеделник метна косо очи към Вторник, докато нанасяне нов свой наситено червило върху устните си. То бе водоустойчиво и доста трудно за премахване. Единствената причина да го нанася бе, за да може когато допре устни до чашата си с вино да остане отпечатък, който да измъчи персонала на бара при миенето. Понеделник правеше всичко възможно, за да стъжни живота на всички около себе си. - Между другото се сливаш идеално с пейзажа. - отбеляза тя, хлопвайки малкото си огледалце.
- Да, още малко и да те пропусна. - включи се и Сряда.
- Вторник, кажи нещо, с което да спра да се чувствам като най-големият нещастник на света. - въздъхна Четвъртък, загледан тъжно в начина, по който Понеделник надигаше чашата си с вино.
- Няма по-големи нещастници от бившите на Понеделник и... Неделя евентуално. - кимна той към човека спящ на бара до тях. Там стоеше или момче, или момиче, или мъж или жена. Трудно бе да се определи след като главата му бе забита в бар плота и единственото, което се виждаше бе вълниста коса по бара. Бе облечен или облечена в домашен халат, а на краката си имаше пухени домашни чехли във форма на ленивец.
- Някой проверили дали още диша? - безинтересно попита Понеделник оставяйки резки по дървения плот с пръстена си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар