Драскотина

 

На вчерашната Писателница, имаше предизвикателство да разгледаме няколко чуждестранни думи, които носят по-дълбоки послания и да опишем някоя в кратък текст, но без да казваме директно, коя е. Затова реших да напиша следното. Цитатите от Чък Паланюк сами изникнаха в главата ми и не знам дали това идва да каже, че просто съм толкова счупена или имам добра памет. Буквално погледнах само един цитат, а друг просто видях че съм пропуснала прилагателно и го добавих. 

Любимата й книга беше "Боен клуб", защото й показваше колко прецакано е всичко и колко точно негов роб си всъщност. 

"Нищо не е статично, даже Мона Лиза се разпада."

Разпадат се още приятелства. Семейства. Любовни връзки. Животът като цяло. Но най-вече вещите.

"Аз съм разбитото сърце на Джо."

Аз съм перфектен в своето несъвършенство.

"Ти не си красива и уникална снежинка"

Ти си като всички останали. А, останалите искат най-доброто. Добър живот. Добра работа. Добри познанства. Този непрестанен стремеж към съвършенство. Ако стъклената чаша в магазина е одраскана - никой не иска да я купи. Никой не иска драскотина. Ще намалят цената й. Ще я включат в промоция с друг артикул. Накрая ще бъде:

Бонус към Вашата покупката ви, г-не!

С благодарност за това, че сте наш клиент, г-не!

Елате отново, г-не!

"Нещата, които си притежавал, сега притежават теб."

И никой не иска одраскана стъклена чаша. 

В една от другите книги на същия автор - "Приспивна песен", една от героините нарочно оставяше белези по мебелите. За да носят история. За да напомнят, че нищо не е вечно. Всичко се руши и се разпада. 

"Кое е по-лошо: Адът или нищото?"

Бе написала това в един сайт за запознанства, така че всеки който иска да я добави трябваше да отговори на въпроса. Независимо от отговора - тя отхвърляше всички. Може би Сартр бе прав, "Адът - това са другите". За тях никога нищо не е достатъчно. Винаги може повече. Винаги искат повече.

"Всичко е копие, на копие, на копие"

Погледнато от друг ъгъл, одрасканата стъклена чаша всъщност е оригиналът тук. Всички останали са еднакви. Купуваме копия, които още 100 хил. души имат, за да се чувстваме специални и подаряваме единственият уникален артикул, за да прикрием несъвършенствата. 

"Имах нужна да разруша нещо красиво."

Имах нужда от вътрешно удовлетворение. Нужда да знам, че нещата са съвършени. Че притежавам перфектната стъклена чаша вкъщи.  Перфектността обаче ограничава, уеднаквява и разбива психиката. Перфектността крие белезите, преглъща сълзите и се усмихва, казвайки ти че "Всичко е наред", когато не е. Като одраскана чаша, чиято драскотина цял живот се мъчиш да поправиш. 

"Само след като изгубим всичко, сме свободни да постигнем всичко."

И колко жалко е това - защото никой не обича да губи. Никой не обича да вижда драскотини по вещите си. Никой не обича да показва своите пред останалите. В един несъвършен свят, всички търсят съвършенство. А драскотините напомнят, че такова няма. 

Затова тя вечно си купуваше одраскани стъклени чаши.