събота, 3 юли 2010 г. | By: divata_airis

"Когато сънуваш..." /разказ/

 Предполагам доста от вас са се питали защо така безвъзвратно се изгубих през последните два месеца. Истината е, че просто нямах желание да обсъждам социалния си живот в момента и още повече да затормозявам други хора с него.
Някой от вас знаят, че преди повече от месец почина баба ми. Дълго време се чудех как да почета паметта и и мисля, че най-накрая открих начин. Чрез разказ. Не знам дали е добър, не знам дали си струва...знам, че когато го написах ми олекна малко или много. Надявам се да да се получил добре, защото го посветих на баба, а тя заслужава нещо наистина хубаво. Дано не съм я разочаровала.

Заглавие: "Когато сънуваш..."
Автор: divata_airis а.к.а. Лин
Резюме: Когато загубиш любим човек не знаеш как да реагираш, как да се държиш в компанията на други хора, как да почетеш паметта му подобаващо и най-важното: как да продължиш напред с мисълта, че този човек вече го няма. Не можем да върнем времето назад, не можем да поправим грешките, които вече са сторени...Можем само да се надяваме, че този човек ни е простил...
Забележка: Доста от нещата включени в разказа наистина се случиха, някой бяха включени с цел писанието да добие някаква пълнота и звучност.